Любомир Кольовски: Трябват ни държавници, а не просто политици

Любомир Кольовски е роден през 1955 г. в град София. Завършва 138 осн. у-ще „Юрий Гагарин“, след това Строителния техникум в Пловдив. През 1983 г. завършва Журналистическия факултет в СУ. Професионалния му опит като журналист е богат- работил е във вестниците „Земеделско знаме“, „Народна младеж“, „Априлско дело“, „Кооперативно село“, „Свободен народ“, „Начало“, „Демокрация“, „Подкрепа“, „Пари“ и в тв Канал 3. Бил е и прес аташе в две-три компании. От 1996 г. е собственик фирма за консултантски дейности.

Днес, от позицията на опита, от позицията на журналист, имал възможност да работи в много национални медии, бихте ли избрали отново журналистиката за свое поприще?

Труден въпрос. Журналистиката е интересен и привлекателен занаят. И ако е истинска, на практика е труден занаят. Малко са професиите, които дават възможност за участия в събития, важни събития, възможности за срещи с всякакви хора, възможност да търсиш „истината“, макар и субективно, да изследваш обществени процеси… На младини исках да стана археолог. Или следовател. Или адвокат. Попаднах в журналистиката малко случайно. И не съвсем – чичо ми беше журналист и от детската ми гледна точка беше забавно да го наблюдавам, макар, че той започна като театрален критик.Той за първи път ме заведе в редакцията на в. „Отечествен глас“, а сетне ми показа и печатницата. Всъщност, извадих късмет, като се захванах с вестникарство и новинарство още в първи курс на факултета по журналистика. Благодарен съм на съдбата, че ми даде шанс да работя в над 15 редакции.
Бях репортер, редактор, заместник-главен и главен редактор. Срещнах се и се запознах със знаменити хора… Учих се от най-добрите и имах шанс да покажа нещичко на по-младите…
Какво бих избрал днес? Вероятно същото. Но трудно бих се вместил в днешния начин на правене на журналистика.

  Отхвърлиха приемането на България в Шенген

С какво трябва да се справи един млад човек, който иска да е журналист?

На първо място да разбере значението на термина, на думата обективност. Защото в журналистиката обективността е субективна И тук е най-трудното, да прецениш себе си, да избягаш от собствените си зависимости и да си изградиш система от правила за вътрешна цензура. Трудно е да бъдеш обективен. Трудно е да бъдеш и справедлив, когато се сблъскаш със собствените си несъгласия и чуждите представи за справедливост. За съжаление днешната журналистика дава все по-малко шансове де се работи без компромиси. Обичам да казвам, че съвестта е морална категория. Все пак журналистиката е професия, занаят. И двете понятия са несъпоставими. Можем ли да попитаме един продавач от „Плод-зеленчук“ дали съвестта го измъчва, ако продава на клиентите си гнили домати и развалени марули? Можем, но въпросът би бил несъстоятелен и неадекватен. Човекът продава онова, което има. Журналистиката е нещо подобно на футбола, литературата, музиката и останалите изкуства и занаяти – тя е функция на общественото съзнание и общественото състояние. Т. е. или е градивна, или е отражение на деградацията. И тук категорично ще кажа, че няма как да имаме нормална журналистика в условията на ненормална държава и побъркано общество.
Друг е въпросът за компромиса. Компромисът е изкуство и една от дефинициите за политиката, е че политиката е изкуството на компромиса. Всеки един от нас е правил компромиси. Важна е цената. И личната отговорност.
За мен журналистиката като професия отдавна е минало. Разделихме се в далечната 1996 година по взаимно съгласие и поради несъвместимост на характерите.
Но както много приятели казват „няма бивши журналисти“, т.е. журналистиката е в деня ми, в ежедневието ми, в свободата да обсъждам и да анализирам обществото и неговите проявления свободно, без зависимости извън своите собствени.

  Отхвърлиха приемането на България в Шенген

Нивото на родната журналистика? Къде сме днес?

Съвременната журналистика у нас е силно партизирана, поставена е в унизителни зависимости и това я прави вредна и опасна за аудиторията. Журналистите открито се предлагат и се продават на пазара, защото медиите са УНИКАЛНА И НЕИЗВЕСТНА частна собственост и функциите им са сведени до обслужване на политически и бизнес интереси. Свободата на мисълта и нейната реализация – словото са подчинени на елементарния страх, че можеш да осъмнеш на улицата и да останеш без препитание. Малко са журналистите, които имат куража да преодолеят страховете си. И стават все по-малко тези журналисти Дано някой ден нещата се променят! Но едва ли ще е скоро.

Какъв съвет бихте дали на всички онези млади хора, които са тръгнали по този път?


Трудно ми е да давам съвети. Да си журналист, това е най-трудната индивидуалност.

Какво е мнението ви за онези ваши колеги, които обслужват интересите на определени политически партии и лица?

Интересите са двигателят на професията. Важното е да можеш да осъзнаеш какъв и чий е този интерес. И дали обслужвайки го, можеш да реализираш своята обективност и справедливост. В нашето безспорно несправедливо общество, това е невъзможно. Защото обикновено партийните или корпоративни журналисти не признават правилата на професията. Тяхната работа е „в името на възложителя“. По тази причина не мога да изпитвам колегиалност журналисти, които продават себе си за „чуждия“ интерес. Всеки сам носи своята отговорност и всеки има съвест и ум, за да бъде съдник на себе си. Неприятно ми е, че твърде често ми се налага да говоря за такива „колегии“, въпреки че го правя само в социалните мрежи. Но какво да се прави – живеем в трудни, противоречиви и динамични времена. България е в перманентна криза, икономическа, социална морална.

  Отхвърлиха приемането на България в Шенген

Как виждате страната ни след десет години в икономически, политически и обществен аспект?


Въпреки всичко, оптимист съм. И живея с наивния си оптимизъм, че все някога ще станем нормална държава. Кога и как ще стане това – не знам. Ако знаех, щях да стана политик.

Как бихте определили политическото положение в страната в момента?


Политиката винаги е била и ще бъде реализация на икономически и финансови интересни. У нас тези процеси са твърде вулгаризирани до степен на опростачване. Днешния политически ден е направо гаден. Ако някой ми беше казал преди десетина години, че по време на избори ще гледам телевизионните прояви на „кандидат политиците“ с изключен звук, нямаше да му повярвам. А то е реалност. Обичам да казвам, че няма пропуск на входа на политиката и … по тази причина всеки мисли, че има право да е там. Същото е и за журналистиката. Да не говорим за справедливостта от гл.т. приложение на законността. Имаме и добри закони, но малко от нас ги спазват и се съобразяват със законите.

Какви са вашите очаквания по повод предстоящите парламентарни избори?


Очаквам нова вълна на нестабилност, фрагментиран парламент и кабинет с кратък живот. Би било добре, ако в политиката се влеят хора с нови и по-високи качества. Трябват ни държавници, а не просто политици. Но в крайна сметка, онези които са в политиката, не обичат държавниците…

Интервю: Новините-днес

Снимка:

Новините днес БГ – Най-качествените новини при нас. Бъдете в час, всеки ден. Новините такива, каквито са. – Novinite-Dnes.bg

новини, политика, свят, новините днес, новинарски сайт, медия, новини от българия, новини от света

Част от медиата – topnovini.eu | mneniqta.com | 1den.bg

Прочетете също

Илиян Василев: Шантаж е заплахата на „Лукойл”, че ще затвори

Нашата държава не може да си позволи това, заяви бившият дипломат Заплахата на „Лукойл”, че …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *