Навлизаме в глобален период на по-висока инфлация, по-ниска продуктивност, по-скъпи стоки и продукти, които ще пътуват повече време срещу по-високи разходи, за да се търгуват на по-високи цени за по-малко потребители.
Загубата на покупателна способност, както още се нарича инфлацията, ще расте правопропорционално не само с ескалацията на войната в Украйна, но и с бавния транспорт, проблемите с логистиката и веригите за доставки в света, които започнаха през 2021 г.
В САЩ и Великобритания цените се повишават с темпове, невиждани в последните 40 години. Цените на стоките в Европа са вече с почти 8% нагоре. В Нидерландия инфлацията вече е 10%, в Естония надхвърля 15%. Официално, в България е 12.4% към края на март и 17.1% средно увеличение на цените на храните.
Лошата новина е, че цените в Европа ще продължават да растат и ако някой на местно ниво твърди, че има магическо решение, това просто няма да е истина, защото ние сме част от глобална система, която явно се задъхва. В тази ситуация, стратегията на правителствата в Европа ще продължава да бъде насочена към ограничаването на щетите за бизнеса и за гражданите. Още с идването на Ковид-19 на хоризонта, държавите окрупниха своята роля – спасяват отрасли, финансират, помагат.
Някои се справят по-успешно от други, но като цяло процесите изглеждат трудно обратими в рамките на следващите няколко години/дано да не са верни прогнозите на тези, които твърдят, че това ще бележи цялото десетилетие/. Може би, в развитите икономики – времето на евтиното и на многото, започва да свършва. В развиващите се икономики, ще е доста по-драматично, защото започва да свършва дори и малкото, което ще е по-скъпо. Защото всичко, което е силно ограничено е скъпо.
Светослав Иванов, Фейсбук
